Надежда
И ние, като всички тук подвластни сме,
на този гнил, материален свят,
но вплитаме в словата нишки щастие
и плачем, щом в душите ни горят,
свещиците в олтарите порутени
и в този свят ламтящ за власт и блуд
поет да си, в безпомощното лутане,
между слепците – трябва да си луд.
Словата избеляват – непрочитани,
а лудият разтворил е врати,
та Господ Бог, след дългото Му скитане,
дано в стиха си светъл приюти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
