2 abr 2013, 20:12

Надежда...

576 0 1

Надежда...

Изгубвам вече смисъл и надежда,
че времето е само разстояние,
и любовта ни някак бързо се подрежда,
когато няма празни обещания...

Измъчваш ли се дълго да ме чакаш?
Сезоните се сменят като в киното,
а аз не идвам, дойда ли, ти бягаш,
когато се заварим, пък сме трима...

Кога ще се намерим по за дълго?
Аз имам да изливам на душата ти,
или поне за миг да те прегърна,
за спомен да оставиш аромата си...

За нас запазих спомени на склад 
и там се лутам често, да открия 
за теб все още гони ли ме глад,
или когато само се напия?...

Всяка нощ те сънувам, а денем въпроси,
дали ще се видим с теб по случайност,
твоето тяло кога ще докосна,
сякаш живеем в далечна безкрайност...

Сред стари писма открих твоя снимка,
на гърба ù чета, че си моя любов,
на раздяла за спомен, че била си щастлива.
Ела, преоткрий ме, сега съм готов!...

30.03.2013
Д. Антонов (diester)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...