Надежда...

Надежда...

Изгубвам вече смисъл и надежда,
че времето е само разстояние,
и любовта ни някак бързо се подрежда,
когато няма празни обещания...

Измъчваш ли се дълго да ме чакаш?
Сезоните се сменят като в киното,
а аз не идвам, дойда ли, ти бягаш,
когато се заварим, пък сме трима...

Кога ще се намерим по за дълго?
Аз имам да изливам на душата ти,
или поне за миг да те прегърна,
за спомен да оставиш аромата си...

За нас запазих спомени на склад 
и там се лутам често, да открия 
за теб все още гони ли ме глад,
или когато само се напия?...

Всяка нощ те сънувам, а денем въпроси,
дали ще се видим с теб по случайност,
твоето тяло кога ще докосна,
сякаш живеем в далечна безкрайност...

Сред стари писма открих твоя снимка,
на гърба ù чета, че си моя любов,
на раздяла за спомен, че била си щастлива.
Ела, преоткрий ме, сега съм готов!...

30.03.2013
Д. Антонов (diester)