Ванилин (Ванилин Гавраилов) Ванилин (Ванилин Гавраилов)
3 137
29 mar 2007, 2:02

НАДЕЖДА

  Poesía
681 0 9

НАДЕЖДА

 

Ах, къде е таз жена,

дето вчера го загледа?

Няма чувство за вина,

а възбуден е съседът!...

Заедно със него пак

обикаляме квартала

и повехналия парк,

в който цвете му е дала...

Пенсията доживял...

Как проплаква му душата!...

За жена си къта жал,

но е страшна самотата!...

Не унивай, - казвам аз –

тя ще дойде тук наверно...

Замълчава той в захлас,

и надеждата премерва...

А когато вкъщи сам

се завърне и подрежда

опустелия си храм,

кърпи крехката надежда...


Ванилин Гавраилов 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванилин Гавраилов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0