29 mar 2007, 2:02

НАДЕЖДА

  Poesía
683 0 9

НАДЕЖДА

 

Ах, къде е таз жена,

дето вчера го загледа?

Няма чувство за вина,

а възбуден е съседът!...

Заедно със него пак

обикаляме квартала

и повехналия парк,

в който цвете му е дала...

Пенсията доживял...

Как проплаква му душата!...

За жена си къта жал,

но е страшна самотата!...

Не унивай, - казвам аз –

тя ще дойде тук наверно...

Замълчава той в захлас,

и надеждата премерва...

А когато вкъщи сам

се завърне и подрежда

опустелия си храм,

кърпи крехката надежда...


Ванилин Гавраилов 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванилин Гавраилов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...