Ванилин (Ванилин Гавраилов) Ванилин (Ванилин Гавраилов)
3 137
29 мар. 2007 г., 02:02

НАДЕЖДА

684 0 9

НАДЕЖДА

 

Ах, къде е таз жена,

дето вчера го загледа?

Няма чувство за вина,

а възбуден е съседът!...

Заедно със него пак

обикаляме квартала

и повехналия парк,

в който цвете му е дала...

Пенсията доживял...

Как проплаква му душата!...

За жена си къта жал,

но е страшна самотата!...

Не унивай, - казвам аз –

тя ще дойде тук наверно...

Замълчава той в захлас,

и надеждата премерва...

А когато вкъщи сам

се завърне и подрежда

опустелия си храм,

кърпи крехката надежда...


Ванилин Гавраилов 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванилин Гавраилов Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0