НАДЕЖДА
Ах, къде е таз жена,
дето вчера го загледа?
Няма чувство за вина,
а възбуден е съседът!...
Заедно със него пак
обикаляме квартала
и повехналия парк,
в който цвете му е дала...
Пенсията доживял...
Как проплаква му душата!...
За жена си къта жал,
но е страшна самотата!...
Не унивай, - казвам аз –
тя ще дойде тук наверно...
Замълчава той в захлас,
и надеждата премерва...
А когато вкъщи сам
се завърне и подрежда
опустелия си храм,
кърпи крехката надежда...
Ванилин Гавраилов
© Ванилин Гавраилов Всички права запазени