29.03.2007 г., 2:02 ч.

НАДЕЖДА 

  Поезия
572 0 9

НАДЕЖДА

 

Ах, къде е таз жена,

дето вчера го загледа?

Няма чувство за вина,

а възбуден е съседът!...

Заедно със него пак

обикаляме квартала

и повехналия парк,

в който цвете му е дала...

Пенсията доживял...

Как проплаква му душата!...

За жена си къта жал,

но е страшна самотата!...

Не унивай, - казвам аз –

тя ще дойде тук наверно...

Замълчава той в захлас,

и надеждата премерва...

А когато вкъщи сам

се завърне и подрежда

опустелия си храм,

кърпи крехката надежда...


Ванилин Гавраилов 

© Ванилин Гавраилов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Мария!
  • Благодаря, Дора!
  • Благодаря, Росица!
  • Вчера във притихналия парк
    мъж ме тайничко погледна,
    но усетих в мене как
    радостно сърцето ми потрепна.
    Ти ли, мила ми надеждо
    пламъче запали в мен,
    та крилато и копнежно
    ме подканя в този ден
    пак към парка да поема
    с трепет в моята душа
    онзи поглед пак да срещна,
    който да ме стопли вечерта?

    Поздрав за чудесния текст,Ванилин!
  • Благодаря ви от сърце за хубавите думи, Ивайло, Джейни, Мая, Здравка и Зоя!
  • Хубаво е!
  • но е страшна самотата! така е, няма по-страшно от самотата!
  • Поздравления!
  • Да... самотата! Слeд всичкитe години човeшка eволюция и човeшко развитиe - в група, в сeмeйство, дeца наоколо, приятeли... и накрая на eволюцията - САМОТА В БEТОНEНИ КУТИИ! Май чe смe си го заслужили... или? Ааа... надeждата май умирашe послeдна... !!! Стиха e чудeсeн! 6!
Предложения
: ??:??