Надежда

22 oct 2007, 21:02

Poesía

692 0 2

Зная, че не мога да те имам пак,

зная, че в душата падна мрак.

Само нещо не разбрах и едва го осъзнах.

Ти си моето небе,

моето шеметно море

и без теб не мога аз,

нито ден и час.

Дори и някой да те замени,

не ще обичам него както теб.

Затворя ли за миг очи,

в съзнанието ми ще се появяваш ти.

Ще си представям, че си ти това,

че ме гали твоята ръка,

Това единствено ще правя аз сега,

за да мога пак да се спася.

Зная, че не съм това,

което търсиш в любовта.

Но надеждата остава в мен,

да ме пари нощ и ден.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

cocenceto (Цо)

2007-11-08T20:02:56+02:00

6!

Коментара е изтрит от модератор.

Моля, пишете на КИРИЛИЦА!
Иванова
nelson (Нели Вичева)

2007-10-22T21:09:15+03:00

В рими...харесва ми много.Оптимистично!Поздрави