Надежда
Зная, че не мога да те имам пак,
зная, че в душата падна мрак.
Само нещо не разбрах и едва го осъзнах.
Ти си моето небе,
моето шеметно море
и без теб не мога аз,
нито ден и час.
Дори и някой да те замени,
не ще обичам него както теб.
Затворя ли за миг очи,
в съзнанието ми ще се появяваш ти.
Ще си представям, че си ти това,
че ме гали твоята ръка,
Това единствено ще правя аз сега,
за да мога пак да се спася.
Зная, че не съм това,
което търсиш в любовта.
Но надеждата остава в мен,
да ме пари нощ и ден.
© Цветомира Тинкова All rights reserved.
