Стрелям на сляпо.
С облачен принос
на едри парцали
вали обич в мен.
Не си ли усещал
вълшебния прираст,
как обич човешка
прелива в нов ден!?
Как кротко се стича
и ледно топи се!?
Как топли сърцата
в студените дни
и сякаш напомня
как Бог се обича,
как с благословът му
надежда вали!
© Мария Божкова Todos los derechos reservados