18 ene 2007, 18:30

Надежда,Вяра,Любов

  Poesía
1.8K 0 10
НАДЕЖДАТА-умира бавно,
в сърцето ми туптящо
под адската жарава
и плаче душата ми жално.

                      И ВЯРАТА ми тихо гасне,
                      уби я ... и лъжи ми подари.
                      Нито огън,нито жар ще пламне,
                      само забравата всичко ще изпепели.

                                                 А ЛЮБОВТА ми - тя се бори,
                                                 иска да живее,но умира...
                                                 пада,става,моли се ... защо ли?!?
                                                 като тя отдавна вече не е жива...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© София Ленова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...