18.01.2007 г., 18:30

Надежда,Вяра,Любов

1.8K 0 10
НАДЕЖДАТА-умира бавно,
в сърцето ми туптящо
под адската жарава
и плаче душата ми жално.

                      И ВЯРАТА ми тихо гасне,
                      уби я ... и лъжи ми подари.
                      Нито огън,нито жар ще пламне,
                      само забравата всичко ще изпепели.

                                                 А ЛЮБОВТА ми - тя се бори,
                                                 иска да живее,но умира...
                                                 пада,става,моли се ... защо ли?!?
                                                 като тя отдавна вече не е жива...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© София Ленова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...