18 янв. 2007 г., 18:30
НАДЕЖДАТА-умира бавно,
в сърцето ми туптящо
под адската жарава
и плаче душата ми жално.
И ВЯРАТА ми тихо гасне,
уби я ... и лъжи ми подари.
Нито огън,нито жар ще пламне,
само забравата всичко ще изпепели.
А ЛЮБОВТА ми - тя се бори,
иска да живее,но умира...
пада,става,моли се ... защо ли?!?
като тя отдавна вече не е жива...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация