18 янв. 2007 г., 18:30

Надежда,Вяра,Любов 

  Поэзия
1694 0 10
НАДЕЖДАТА-умира бавно,
в сърцето ми туптящо
под адската жарава
и плаче душата ми жално.
И ВЯРАТА ми тихо гасне,
уби я ... и лъжи ми подари.
Нито огън,нито жар ще пламне,
само забравата всичко ще изпепели.
А ЛЮБОВТА ми - тя се бори,
иска да живее,но умира...
пада,става,моли се ... защо ли?!?
като тя отдавна вече не е жива...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© София Ленова Все права защищены

Предложения
: ??:??