Понякога те виждам в съня си,
с оня поглед който ме плени,
с усмивката която ме докосна,
с болката която ме дари.
Тази болка няма да изчезне,
заключена е в моето сърце.
Едно сърце което се надява,
че някой ден ще дойдеш там,
на брега на морето,
болката да споделиш.
Болката, наречена любов.
© Наско кирилов Todos los derechos reservados