30 jun 2010, 11:41

Надежда за спасение 

  Poesía
1124 0 5

Надежда за спасение

 

Прелистваш ме като роман забравен,

оставен непрочетен до леглото ти,

отваряш ме, когато си самотен

и празно е сърцето ти.

Когато искаш бряг, на който знаеш,

че винаги те чакат и си нужен,

че предизвикваш грях и болка,

отдаденост и нежност,

и безумие…

Прочиташ думите

и знаеш -

ще се опитам да те сгрея,

когато губиш същността си,

ще ти помогна да се върнеш в нея.

Когато се заплиташ във въпроси,

отново ще те прилаская,

ще те даря с доверие и обич,

с най-чистото признание

ще те омая.

Безкрайно мога да повтарям,

че ти си моята вселена,

ти винаги ще бъдеш моят остров...

надежда за спасение. 

© Ади Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??