7 abr 2010, 19:20

Надежда за утре

  Poesía » Otra
827 0 16

  

 

Пак нецелунато момичето остана,

забравено от непрегърнато момче.

Светлината в очите им вече я няма,

мечтата скова се, не разпери криле.

 

Здрачни сенки им скриха пътеките,

двама отдавна вървят без посоки.

Но пътища има, не са те от леките,

за тях ще опънат платната широко.

 

Не плачи сега, мое малко момиче,

днес тъй богат и красив е светът.

Скоро истински принц ще обичаш,

той ще открие към теб своя път.

 

И ти, смело мое момче, не тъжи,

ще намериш прегръдката топла.

В този свят има не само лъжи,

в него има хора, добри и самотни.

 

По свойте пътеки – трудни и леки,

ще намерите истинска обич и рамо.

Аз не искам да давам много съвети,

ще намерите – вярвайте само!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...