vodoleia (Мария)
210 5959
Apr 7, 2010, 7:20 PM

Надежда за утре 

  Poetry » Other
615 0 17

  

 

Пак нецелунато момичето остана,

забравено от непрегърнато момче.

Светлината в очите им вече я няма,

мечтата скова се, не разпери криле.

 

Здрачни сенки им скриха пътеките,

двама отдавна вървят без посоки.

Но пътища има, не са те от леките,

за тях ще опънат платната широко.

 

Не плачи сега, мое малко момиче,

днес тъй богат и красив е светът.

Скоро истински принц ще обичаш,

той ще открие към теб своя път.

 

И ти, смело мое момче, не тъжи,

ще намериш прегръдката топла.

В този свят има не само лъжи,

в него има хора, добри и самотни.

 

По свойте пътеки – трудни и леки,

ще намерите истинска обич и рамо.

Аз не искам да давам много съвети,

ще намерите – вярвайте само!

 

 

 

 

© Мария All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??