13 oct 2017, 23:37  

Надежда за вечност

  Poesía » Otra
702 3 11

Докосна ли и ти - тъй нежното сияние,

притаило в себе си надеждата за вечност.

Оставяйки в нас - ефирна нежност...

докосвайки сърцето и душата ни за миг надежда.

Разтваряйки в шепи, поредното желание, 

мигът да бъде светъл и изпълнен с обич,

че времето ни носи своята мъдрост,

да бъдем себе си и да вървим смело по пътя.

Да се борим, мечтите да превърнем в реалност

и да оставяме следи на мир и радост...

на нашите деца - за да пребъдем,

за да ни има  и да носим името си с гордост!

Протегна ли ръце - за да докоснеш посланието

на преродената надежда, че този свят

изпълнен е със светлина и  радост,

която в бъдещето все се вглежда...

Ти вгледай се в небето с жаден поглед

и виж как звездите  тъй светло заблестяват,

докоснати от любовта ни, към вселената...

И в утрото на бъдещите дни,

да бъдем все по-мъдри,

и със любовта си света да озарим,

и  да оставяме следи с надеждата за вечност...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вили, благодаря ти!
  • Е как да не ми е любимо. Ето точно това имах в предвид с предния ми коментар.
  • Гавраил, благодаря ти за хубавия коментар!
  • Всъщност надеждата е вечност.Тя ражда най-красивите чувства и сътворява любовта.
    Поздрав за хубавият стих!
  • Мили приятели, благодаря ви от сърце за хубавите думи и коментари!
    Пожелавам ви вълшебна творческа вечер и много успехи!

    Вълшебно е да виждаш,
    как лотоса разтваря
    своите листенца
    и ни дарява
    с приказни вълшебства...
    Нежност, обич, топлина
    докосват с нежни пръсти
    добродетелите в света.
    Да виждаш как от семенце -
    пониква цвете, как стопля
    ти душата и те радва...
    и как попиваш с жадни сетива
    уханието и красивата му краска.
    Вселената която ни прегръща
    и ни дарява с любов и радост...
    Затова оставиш ли следа, макар и малка -
    то знай напразно ти не си живял...
    Затова нека бъдем добри и човечни
    и да озарим този свят с любов...
    Катя

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...