Надежда за вечност
Докосна ли и ти - тъй нежното сияние,
притаило в себе си надеждата за вечност.
Оставяйки в нас - ефирна нежност...
докосвайки сърцето и душата ни за миг надежда.
Разтваряйки в шепи, поредното желание,
мигът да бъде светъл и изпълнен с обич,
че времето ни носи своята мъдрост,
да бъдем себе си и да вървим смело по пътя.
Да се борим, мечтите да превърнем в реалност
и да оставяме следи на мир и радост...
на нашите деца - за да пребъдем,
за да ни има и да носим името си с гордост!
Протегна ли ръце - за да докоснеш посланието
на преродената надежда, че този свят
изпълнен е със светлина и радост,
която в бъдещето все се вглежда...
Ти вгледай се в небето с жаден поглед
и виж как звездите тъй светло заблестяват,
докоснати от любовта ни, към вселената...
И в утрото на бъдещите дни,
да бъдем все по-мъдри,
и със любовта си света да озарим,
и да оставяме следи с надеждата за вечност...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
