15 nov 2017, 8:38

Надеждата

664 1 0

 

Искам да се спра 
Но сякаш не мога 
Нещо ме предизвиква 
Да те целуна отново 

 

Искам за момент 
Да мога да припомня 
Всеки минал миг 
И отново да създам спомен 

 

Споменът който не ще си отиде 
Защото сърцата ни ще го държат под ключ
И този спомен ще е един единствен 
В душите ни ще прониква като светлинен лъч 

 

А дълбоко в сърцата 
Ще стои и надежда 
Надежда която 
Няма просто ей така да изчезне 

 

Защото точно надеждата умира последна 
И няма да има кой да я сломи 
И точно надеждата ще ни държи до последно 
Тогава когато ще сме в едно аз и ти

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Дизов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...