Искам да се спра 
Но сякаш не мога 
Нещо ме предизвиква 
Да те целуна отново 

Искам за момент 
Да мога да припомня 
Всеки минал миг 
И отново да създам спомен 

Споменът който не ще си отиде 
Защото сърцата ни ще го държат под ключ
И този спомен ще е един единствен 
В душите ни ще прониква като светлинен лъч 

А дълбоко в сърцата 
Ще стои и надежда 
Надежда която 
Няма просто ей така да изчезне 

Защото точно надеждата умира последна 
И няма да има кой да я сломи 
И точно надеждата ще ни държи до последно 
Тогава когато ще сме в едно аз и ти