Надеждата
663
1
0
Искам да се спра
Но сякаш не мога
Нещо ме предизвиква
Да те целуна отново
Искам за момент
Да мога да припомня
Всеки минал миг
И отново да създам спомен
Споменът който не ще си отиде
Защото сърцата ни ще го държат под ключ
И този спомен ще е един единствен
В душите ни ще прониква като светлинен лъч
А дълбоко в сърцата
Ще стои и надежда
Надежда която
Няма просто ей така да изчезне
Защото точно надеждата умира последна
И няма да има кой да я сломи
И точно надеждата ще ни държи до последно
Тогава когато ще сме в едно аз и ти
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Атанас Дизов Всички права запазени
