25 abr 2016, 0:59

...Надеждата на Роси...(Посветено на майка ми)

845 0 10

 

 

...Надеждата на Роси...(Посветено на майка ми)

 

 

Аз съм като листата и стъблата

на дървото, което през пролетта се преражда...

 

Аз съм като листата и цветята,

които чувстват в себе си - капките роса след дъжда...,

които даряват дните ни със смели мечти...

 

Аз съм като листата и земята,

който се наслаждават и понасят горещината на дългото лято...,

които пазят нощите ни със ярките звезди,

които прегръщат ни нежно с морето, вятъра и слънцето...

 

Аз съм като листата и стъблата

на дървото, което през есента се е разболяло и натъжило...-

и пада на земята, върху която е родено,

утешавано и лекувано е само от капките роса....

 

Аз съм като листата на живота,

които очакват търпеливо зимата да мине...

 

И ще бъда като листата на всяка идваща пролет...,

ще се преродя отново във дървото,

в цветята,

в земята...!

 

 

24.04.2016

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Честит празник мамо! Ти правиш всички растения по - красиви и не само отвън, но и отвътре...

с добрина и обич те познава всеки човек в живота ти...

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря...
  • Надежда...въпреки всичко...тя ражда обич и добрина, всичко хубаво! Да вярваш в надеждата е трудно, но човек тогава разбира, че може и да се случат хубави неща и това е защото вярва! Образите на листата и росата правят тези на цветята и дървото...метафората е силата на посланието и вдъхновение, това че докато се чете тя говори още и още и отива на дълбоко...
  • Много, много благодаря...!
    И на теб приятна вечер!
  • Колко хубаво посвещение, браво Калиа! Майката е единствената, която обича истински, която би дала всичко, за да те види щастлива. Поздрави и хубава вечер
  • Много благодаря...!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....