25 апр. 2016 г., 00:59

...Надеждата на Роси...(Посветено на майка ми)

844 0 10

 

 

...Надеждата на Роси...(Посветено на майка ми)

 

 

Аз съм като листата и стъблата

на дървото, което през пролетта се преражда...

 

Аз съм като листата и цветята,

които чувстват в себе си - капките роса след дъжда...,

които даряват дните ни със смели мечти...

 

Аз съм като листата и земята,

който се наслаждават и понасят горещината на дългото лято...,

които пазят нощите ни със ярките звезди,

които прегръщат ни нежно с морето, вятъра и слънцето...

 

Аз съм като листата и стъблата

на дървото, което през есента се е разболяло и натъжило...-

и пада на земята, върху която е родено,

утешавано и лекувано е само от капките роса....

 

Аз съм като листата на живота,

които очакват търпеливо зимата да мине...

 

И ще бъда като листата на всяка идваща пролет...,

ще се преродя отново във дървото,

в цветята,

в земята...!

 

 

24.04.2016

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Честит празник мамо! Ти правиш всички растения по - красиви и не само отвън, но и отвътре...

с добрина и обич те познава всеки човек в живота ти...

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря...
  • Надежда...въпреки всичко...тя ражда обич и добрина, всичко хубаво! Да вярваш в надеждата е трудно, но човек тогава разбира, че може и да се случат хубави неща и това е защото вярва! Образите на листата и росата правят тези на цветята и дървото...метафората е силата на посланието и вдъхновение, това че докато се чете тя говори още и още и отива на дълбоко...
  • Много, много благодаря...!
    И на теб приятна вечер!
  • Колко хубаво посвещение, браво Калиа! Майката е единствената, която обича истински, която би дала всичко, за да те види щастлива. Поздрави и хубава вечер
  • Много благодаря...!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...