28 nov 2015, 23:01
...Надеждата не умира...(Храни я жаждата на любовта)
...Надеждата не умира...(Храни я жаждата на любовта)
Надеждата ми не умира никога...!Защо?!Защото?!
Храни я жаждата на любовта!Раздават си двете вдъхновение!
Живеят едно в едно, споделят и дават си живота за нас, дават всичко!
И за това надеждата ми не умира, любовта е тя за мене...!
Животът е достатъчно сложен, за да си го усложняваме...
Нищо в него не е лесно, но колко прост може да бъде, учудени сме?!
В своята прекрасна сложнота, да бъдем щастливи дава ни гениалността, въпреки това...
Дава ни привилегията да обичаме, а той ни е дар от Бога и винаги ще така...
Живота всеки ден потъва в тъмнина, но затова слънцето изгрява!...
Имаме си болките дълбоко в нас, но без тях няма ги и радостите...
Имаме си неща, които трябва да простим и да забравим, но затова ни е сърцето!...
То е което ни отваря всички пътища и в замяна на лошите мигове, много повече добри ни праща!
Надеждата ми не умира никога...!Защо?!Защото?!
Храни я жаждата на любовта!Раздават си двете вдъхновение!
Живеят едно в едно, споделят и дават си живота за нас, дават всичко!
И за това надеждата ми не умира, любовта е тя за мене...!
На мен ми прати тази любов, която аз и той, която всички мечтаеме...
И затова сега ще се обърна също към моят луд, любим Ромео, шептейки:...
Любими ти покани ме във твоите илюзии надежди, твоите спомени и мечти...
Звездите и лъчите, луната и слънцето изгряват всяко едно кътче в кътче...
И стиховете, които всички влюбени пишат в сърцата си, застигат ни...
Застигат ни също песните, които обичайки се всякак, създаваме...
И тогава всяка тъма плава в светлина и всяко нещастие със щастие ни залива...
Дъждът вали, за да пречисти душите ни с красота, така че да се намокрим, нека ни грее слънце...
Надеждата ми не умира никога...!Защо?!Защото?!
Храни я жаждата на любовта!Раздават си двете вдъхновение!
Живеят едно в едно, споделят и дават си живота за нас, дават всичко!
И за това надеждата ми не умира, любовта е тя за мене...!
Животът е достатъчно сложен, за да си го усложняваме...
Нищо в него не е лесно, но колко прост може да бъде, учудени сме?!
В своята прекрасна сложнота, да бъдем щастливи дава ни гениалността, въпреки това...
Дава ни привилегията да обичаме, а той ни е дар от Бога и винаги ще e така...
Живота всеки ден потъва в тъмнина, но затова слънцето изгрява!...
Имаме си болките дълбоко в нас, но без тях няма ги и радостите...
Имаме си неща,които трябва да простим и да забравим, но затова ни е сърцето!...
То е което ни отваря всички пътища и в замяна на лошите мигове, много повече добри ни праща!...
И ето това всъщност това е причина да се борим и да не се отказваме!
Любовта поглъща ни в надеждата, за да живеем щастливи и истински въпреки сложнотата...!
И ето това е късмета ни, това е привилегията ни, винаги, винаги слънцето изгрява...!
Винаги слънцето ще изгрява и затова не си отива тя, затова надеждата не умира никога...
Надеждата ми не умира никога...!Защо?!Защото?!
Храни я жаждата на любовта!Раздават си двете вдъхновение!
Живеят едно в едно, споделят и дават си живота за нас, дават всичко!
И за това надеждата ми не умира, любовта е тя за мене...!
© Лили Вълчева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Определено надеждата и любовта са свързани и си раздават взаимно вдъхновение. Чудесно си се сетила, Лили, че съществува и безсмъртна надежда!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Ел, благодаря ти приятелко за всичко!!!
Прегръщам те силно, силно, силно...
Благодаря ви приятели по души и по пера ,оставяте след себе си светли чувства!!!Да ви е все така светло...!!!