...Надеждата не умира...(Храни я жаждата на любовта)
...Надеждата не умира...(Храни я жаждата на любовта)
Надеждата ми не умира никога...!Защо?!Защото?! Храни я жаждата на любовта!Раздават си двете вдъхновение! Живеят едно в едно, споделят и дават си живота за нас, дават всичко! И за това надеждата ми не умира, любовта е тя за мене...! Животът е достатъчно сложен, за да си го усложняваме... Нищо в него не е лесно, но колко прост може да бъде, учудени сме?! В своята прекрасна сложнота, да бъдем щастливи дава ни гениалността, въпреки това... Дава ни привилегията да обичаме, а той ни е дар от Бога и винаги ще така... Живота всеки ден потъва в тъмнина, но затова слънцето изгрява!... Имаме си болките дълбоко в нас, но без тях няма ги и радостите... Имаме си неща, които трябва да простим и да забравим, но затова ни е сърцето!... То е което ни отваря всички пътища и в замяна на лошите мигове, много повече добри ни праща! Надеждата ми не умира никога...!Защо?!Защото?! Храни я жаждата на любовта!Раздават си двете вдъхновение! Живеят едно в едно, споделят и дават си живота за нас, дават всичко! И за това надеждата ми не умира, любовта е тя за мене...!
На мен ми прати тази любов, която аз и той, която всички мечтаеме... И затова сега ще се обърна също към моят луд, любим Ромео, шептейки:... Любими ти покани ме във твоите илюзии надежди, твоите спомени и мечти... Звездите и лъчите, луната и слънцето изгряват всяко едно кътче в кътче... И стиховете, които всички влюбени пишат в сърцата си, застигат ни... Застигат ни също песните, които обичайки се всякак, създаваме... И тогава всяка тъма плава в светлина и всяко нещастие със щастие ни залива... Дъждът вали, за да пречисти душите ни с красота, така че да се намокрим, нека ни грее слънце... Надеждата ми не умира никога...!Защо?!Защото?! Храни я жаждата на любовта!Раздават си двете вдъхновение! Живеят едно в едно, споделят и дават си живота за нас, дават всичко! И за това надеждата ми не умира, любовта е тя за мене...! Животът е достатъчно сложен, за да си го усложняваме... Нищо в него не е лесно, но колко прост може да бъде, учудени сме?! В своята прекрасна сложнота, да бъдем щастливи дава ни гениалността, въпреки това... Дава ни привилегията да обичаме, а той ни е дар от Бога и винаги ще e така... Живота всеки ден потъва в тъмнина, но затова слънцето изгрява!... Имаме си болките дълбоко в нас, но без тях няма ги и радостите... Имаме си неща,които трябва да простим и да забравим, но затова ни е сърцето!... То е което ни отваря всички пътища и в замяна на лошите мигове, много повече добри ни праща!... И ето това всъщност това е причина да се борим и да не се отказваме! Любовта поглъща ни в надеждата, за да живеем щастливи и истински въпреки сложнотата...! И ето това е късмета ни, това е привилегията ни, винаги, винаги слънцето изгрява...! Винаги слънцето ще изгрява и затова не си отива тя, затова надеждата не умира никога... Надеждата ми не умира никога...!Защо?!Защото?! Храни я жаждата на любовта!Раздават си двете вдъхновение! Живеят едно в едно, споделят и дават си живота за нас, дават всичко! И за това надеждата ми не умира, любовта е тя за мене...!
© Лили Вълчева All rights reserved.
Много ти благодаря!Напълни ми душата с него.Знаеш ли..., не съм се сетила, просто в момента в който го почувствах го разбрах и от този момент насам винаги се чувствам така, а когато все пак не се или загубя надежда, защото на всеки се случва да я губи..., но после се сещам, за това което съм разбрала и затова, че въпреки всичко съм късметлийка!!!
