12 feb 2005, 9:38

Надеждата остава

  Poesía
1.2K 0 3
Във утрин слънчева и свежа,
със дъх на пролет и цветя,
една надежда ме повежда -
една надежда с много имена.

Закичила лъчи в косите
пристъпвам боса в песента,
изпълнила със звуци дните,
и с полета на птичите ята.

С вятъра напред се нося
сред акорди нежни и добри,
сплела къдри дългокоси
в ритъма на своите дни.

А надеждата една остава -
да ни стопля и крепи,
дори когато остарявам
и сребреят моите коси.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Вълканова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios


  • Надеждата прелитна във простора,
    дари усмивка, даде ми кураж…
    И тихо ми остави спомен…
    Надеждата облече ме в закрила,
    нежно със крило попи сълзите.
    И полетя със вятъра немирен…


    Хареса ми стиха ти, 6 ! Дерзай и успех!
  • Може би...
  • Сребърните нишки в косите са красив ДАР

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...