12.02.2005 г., 9:38 ч.
Надеждата остава
Във утрин слънчева и свежа,
със дъх на пролет и цветя,
една надежда ме повежда -
една надежда с много имена.
Закичила лъчи в косите
пристъпвам боса в песента,
изпълнила със звуци дните,
и с полета на птичите ята.
С вятъра напред се нося
сред акорди нежни и добри,
сплела къдри дългокоси
в ритъма на своите дни.
А надеждата една остава -
да ни стопля и крепи,
дори когато остарявам
и сребреят моите коси.
със дъх на пролет и цветя,
една надежда ме повежда -
една надежда с много имена.
Закичила лъчи в косите
пристъпвам боса в песента,
изпълнила със звуци дните,
и с полета на птичите ята.
С вятъра напред се нося
сред акорди нежни и добри,
сплела къдри дългокоси
в ритъма на своите дни.
А надеждата една остава -
да ни стопля и крепи,
дори когато остарявам
и сребреят моите коси.
© Надя Вълканова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Може би...
-
Сребърните нишки в косите са красив ДАР
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Надеждата прелитна във простора,
дари усмивка, даде ми кураж…
И тихо ми остави спомен…
Надеждата облече ме в закрила,
нежно със крило попи сълзите.
И полетя със вятъра немирен…
Хареса ми стиха ти, 6 !