ПАТРИЦИЯ-57 (ПЕТЯ ГРИГОРОВА)
45 822
20 sept 2006, 15:52

НАДЕЖДНО 

  Poesía
752 0 10

Спокойно приемам животът нелек -
умора и тягост, и всички беди,
кому да се сърдя, та аз съм човек,
във грях ме и моята майка роди.

Сама ще се боря - до краен предел,
с добро ще посея аз земния ден,
човек щом се ражда и път е поел,
не трябва тъй лесно да бъде сломен.

Щом Господ ни вижда, щом Той ни зове,
дори да присяда горчивия пай,
в надежда щом крепне доброто сърце,
ще сетим тогава ний земния рай. 

© ПЕТЯ ГРИГОРОВА Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??