ПАТРИЦИЯ-57 (ПЕТЯ ГРИГОРОВА)
45 822
Sep 20, 2006, 3:52 PM

НАДЕЖДНО 

  Poetry
770 0 10

Спокойно приемам животът нелек -
умора и тягост, и всички беди,
кому да се сърдя, та аз съм човек,
във грях ме и моята майка роди.

Сама ще се боря - до краен предел,
с добро ще посея аз земния ден,
човек щом се ражда и път е поел,
не трябва тъй лесно да бъде сломен.

Щом Господ ни вижда, щом Той ни зове,
дори да присяда горчивия пай,
в надежда щом крепне доброто сърце,
ще сетим тогава ний земния рай. 

© ПЕТЯ ГРИГОРОВА All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??