Не искам в мене да е пусто,
не искам никак да боли.
Да има искам в мене чувство,
което със любов гори.
Запалва. Пламък - бурен, нежен.
И лумва огън и до мен.
И почвам - заразявам със надежда,
живея пълен, окрилен!
Как искам да ми е надеждно -
да има радост, да струи.
И някой тук до мене нежно
любовни думи да шепти.
Да ме завива с думи и целува
не с тленни устни, а с душа.
И в мене вътре да рисува
една наситена дъга.
© Пет Todos los derechos reservados