16.02.2012 г., 16:40 ч.

Надеждно 

  Поезия
783 0 2

 

Не искам в мене да е пусто,

не искам никак да боли.

Да има искам в мене чувство,

което със любов гори.

Запалва. Пламък - бурен, нежен.

И лумва огън и до мен.

И почвам - заразявам със надежда,

живея пълен, окрилен!

Как искам да ми е надеждно -

да има радост, да струи.

И някой тук до мене нежно

любовни думи да шепти.

Да ме завива с думи и целува

не с тленни устни, а с душа.

И в мене вътре да рисува

една наситена дъга.

© Пет Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??