Градя,
а небето се рути върху ми.
Светът от нозете ми бяга,
денят от ръцете ми.
На очите ми хлябът се свършва.
А твоето име, Надеждо,
не иска да мине през устните.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.