Aug 1, 2009, 8:38 AM

Надеждо!

Poetry » Other

1K 0 19

Градя,
а небето се рути върху ми.

Светът от нозете ми бяга,
денят от ръцете ми.

На очите ми хлябът се свършва.

А твоето име, Надеждо,
не иска да мине през устните.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

за ръката ни води
по пътека незрима
и винаги тихо
последна умира...

надеждата, Райсън, надеждата...

2009-08-10T13:08:20+03:00
darkness_n_silence (Надежда Тодорова)

Не го харесвам името си в звателен падеж особено... Ама стихотворението е хубаво.

2009-08-02T22:01:58+03:00
ananel (Нелиса)

тежки са миговете без Нея!
нали затова ни е дадена

2009-08-02T12:18:12+03:00
Aske (Петя Косева)

Красотааааааа!Какво като я няма надеждата...поне си имаме качествени безнадеждни стихове

2009-08-01T23:33:43+03:00
dimibs (ДИМА)

Значи Вярата иска...

2009-08-01T20:06:57+03:00