16 oct 2014, 18:06

Надявам се някога да ми простиш...

  Poesía » Otra
960 0 1

(За него)

Здравей, надявам се да е удобно.

Знай, че не съм те забравила.

Не отидох на твоя гроб, но...

никога не съм си го представяла...

 

Tрябваше да бъда по-добър слушател,

чувствам непрестанно вина...

Aз бях твоят най-добър приятел,

а не можех да те спра...

 

Собствения си живот да отнемеш...

Не трябваше да става така...

Аз просто казах ти да се съвземеш,

съжалявам, че не бях по-добра...

 

Съжалявам, че нещо повече не казах.

Съжалявам, че ти позволих това...

Извинявам се, че рано се отказах

да те убедя да избереш света.

 

Съжалявам, че сила не ти дадох

да си изживееш младостта.

И затова, че те предадох,

никога няма да си простя...

 

Какви ли мисли имал си в главата

преди спусъкът да щракне и се обвинявам...

Мой дълг бе да победя самотата

но провалих се... Толкова съжалявам...

 

Как майка ти в очите да погледна?!

Остави я съвсем сама...

С мен бе общувал последно

и аз трябваше да те спра...

 

Знам, не би желал да бъда тъжна

и да чувствам цялата тази вина,

но като твой приятел аз съм длъжна

войната ти да бъде и моя война.

 

С приятел като теб бях щастливка,

трябваше и аз така да те сгрея...

Сега боли ме при всяка усмивка,

чувствам се виновна, че живея...

 

Липсваш ми непрекъснато

и те търся във всички очи.

Знам, че вече е късно но...

надявам се някога да ми простиш...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диляна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мило момиче, силно се надявам,че стихът ти не е писан от лични преживявания!
    Пък и да е не бива да живееш с вината си,
    запази само хубавите спомени в теб!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...