16.10.2014 г., 18:06

Надявам се някога да ми простиш...

962 0 1

(За него)

Здравей, надявам се да е удобно.

Знай, че не съм те забравила.

Не отидох на твоя гроб, но...

никога не съм си го представяла...

 

Tрябваше да бъда по-добър слушател,

чувствам непрестанно вина...

Aз бях твоят най-добър приятел,

а не можех да те спра...

 

Собствения си живот да отнемеш...

Не трябваше да става така...

Аз просто казах ти да се съвземеш,

съжалявам, че не бях по-добра...

 

Съжалявам, че нещо повече не казах.

Съжалявам, че ти позволих това...

Извинявам се, че рано се отказах

да те убедя да избереш света.

 

Съжалявам, че сила не ти дадох

да си изживееш младостта.

И затова, че те предадох,

никога няма да си простя...

 

Какви ли мисли имал си в главата

преди спусъкът да щракне и се обвинявам...

Мой дълг бе да победя самотата

но провалих се... Толкова съжалявам...

 

Как майка ти в очите да погледна?!

Остави я съвсем сама...

С мен бе общувал последно

и аз трябваше да те спра...

 

Знам, не би желал да бъда тъжна

и да чувствам цялата тази вина,

но като твой приятел аз съм длъжна

войната ти да бъде и моя война.

 

С приятел като теб бях щастливка,

трябваше и аз така да те сгрея...

Сега боли ме при всяка усмивка,

чувствам се виновна, че живея...

 

Липсваш ми непрекъснато

и те търся във всички очи.

Знам, че вече е късно но...

надявам се някога да ми простиш...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мило момиче, силно се надявам,че стихът ти не е писан от лични преживявания!
    Пък и да е не бива да живееш с вината си,
    запази само хубавите спомени в теб!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...