В гората – смут:
бяла сова яви се.
Потръпват всички,
предчувстват нещастие.
От белотата
нощта ужасява се.
„Странно пък защо
сова, че и бяла е.”
„Дали магия
духовете забъркаха?”
Кънтят гласове,
от ужас прегракнали.
Някой бе дръзнал
различно бял да бъде.
© Весислава Савова Todos los derechos reservados