Не искам аз големи награди а малко уважение,
моите стихове са мои рожби, не са постижение.
Нямам вкъщи грамоти и луксозни плакети,
надявам се да се изпеят някога моите сонети.
Наградата голяма за мен е блясъка в очите,
да проникна дълбоко на хората в душите.
Да усетят стиховете ми, да им докосна сърцата,
да спомнят в себе си детето и от някога мечтите!
Със стиховете си показвам примера на своите деца,
за Живота, истинските приятели и дори за любовта.
Да видя сълза в очите на старата грохнала жена,
прочела и приела словата ми от сърце и от душа!
Да ме посрещне майка ми отново у дома,
да и прочета стих и подаря книжка една.
После със сълзи в очи тя да ме прегърне,
и да очаква своя син пак да се завърне.
Наградата голяма за мен е само една,
да се четат моите книги след мен, а и сега.
Моля се да оставя след себе си диря една,
по която да вървят хората и моите деца!
© Валентин Миленов Todos los derechos reservados