10.07.2022 г., 15:36  

Награда

490 0 1

                    Награда

Не искам аз големи награди а малко уважение,

моите стихове са мои рожби, не са постижение.

Нямам вкъщи грамоти и луксозни плакети,

надявам се да се изпеят някога моите сонети.

 

Наградата голяма за мен е блясъка в очите,

да проникна дълбоко на хората в душите.

Да усетят стиховете ми, да им докосна сърцата,

да спомнят в себе си детето и от някога мечтите!

 

Със стиховете си показвам примера на своите деца,

за Живота, истинските приятели и дори за любовта.

Да видя сълза в очите на старата грохнала жена,

прочела и приела словата ми от сърце и от душа!

 

Да ме посрещне майка ми отново у дома,

да и прочета стих и подаря книжка една.

После със сълзи в очи тя да ме прегърне,

и да очаква своя син пак да се завърне.

 

Наградата голяма за мен е само една,

да се четат моите книги след мен, а и сега.

Моля се да оставя след себе си диря една,

по която да вървят хората и моите деца!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...