8 mar 2018, 11:31

Нахлупих Земята като шапка 

  Poesía
1463 0 0
Нахлупих Земята като шапка,
зареях погледа си
през всички телескопи –
орбитите им се плезят,
/като обръчите на Сатурн,
или като смачкана козирка
на сомбреро/,
препънах се – блейка,
в захвърлено ребро,
изхвърлих обувката си,
останала без ток
и увиснах на космическите струни... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Цанева Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:
  1061 
Propuestas
: ??:??