Нахлупих Земята като шапка,
зареях погледа си
през всички телескопи –
орбитите им се плезят,
/като обръчите на Сатурн,
или като смачкана козирка
на сомбреро/,
препънах се – блейка,
в захвърлено ребро,
изхвърлих обувката си,
останала без ток
и увиснах на космическите струни... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация