Открадни ми очите, за да виждам, когато
онзи, Другият, в тях се оглежда.
Открадни и ръцете ми, за да милвам снагата ти,
натежала от топла надежда
преди срещата с Него. Открадни ми нозете,
да те нося, когато отмала
след любовните ласки е стопила сърцето ти.
Открадни и сърцето ми, спряло
като прашен часовник, забравен в килера.
След това ги хвърли... Нека птица
се нахрани, когато уморена намери
потъмнелите мои зеници.