helpmepaintthestars (Слънчоглед)
103 726
14 may 2016, 12:39

Naive 

  Poesía
424 0 6

Да те опозная беше всичко,

което исках

в началото.

Известно време мина(...)

а ти едва ми сподели

за любимата си песен.

Тя беше и моя.

Такива малки неща забелязвайки,

съсипах се

привързах се

към личността, която беше една илюзия.

Известно време мина(...)

сърцето вече беше взело решение- 

обичаше те.

Като че ли експерименти 

с мозъка ми правеше- 

налудничави мисли нахлуха

в него и нощем

очите си да затворя не успях,

а луната ме съпътстваше вечно.

Сложила ни бях име- вероятност.

Ние бяхме невъзможни,

но си бях създала свят,

в който заедно да съществуваме -

обгърнати с топлота и ярките лъчи

на любовта, извираща от дъното на душата.

 

Това беше голяма доза

фантазия- част от образа ти,

нарисуван върху опакото на дланта ми.

 

"Нас".

Никога не е съществувало - 

беше просто страхът ти от самота

и наивното ми сърце, които създадоха идеята

за "Нас"

и комбинацията им образува

чувствата, които така неспирно

и нетърпеливо,

така уплашено бушуват в мен,

удрят се в бреговете на клепачите ми,

преливат

(даже доста често)

и наводняват света ми,

 

И градим наново...

 

© Слънчоглед Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??