Naive
Да те опозная беше всичко,
което исках
в началото.
Известно време мина(...)
а ти едва ми сподели
за любимата си песен.
Тя беше и моя.
Такива малки неща забелязвайки,
съсипах се
привързах се
към личността, която беше една илюзия.
Известно време мина(...)
сърцето вече беше взело решение-
обичаше те.
Като че ли експерименти
с мозъка ми правеше-
налудничави мисли нахлуха
в него и нощем
очите си да затворя не успях,
а луната ме съпътстваше вечно.
Сложила ни бях име- вероятност.
Ние бяхме невъзможни,
но си бях създала свят,
в който заедно да съществуваме -
обгърнати с топлота и ярките лъчи
на любовта, извираща от дъното на душата.
Това беше голяма доза
фантазия- част от образа ти,
нарисуван върху опакото на дланта ми.
"Нас".
Никога не е съществувало -
беше просто страхът ти от самота
и наивното ми сърце, които създадоха идеята
за "Нас"
и комбинацията им образува
чувствата, които така неспирно
и нетърпеливо,
така уплашено бушуват в мен,
удрят се в бреговете на клепачите ми,
преливат
(даже доста често)
и наводняват света ми,
И градим наново...
© Слънчоглед All rights reserved.
