Наивност

Слепите очи и глухотата
ме превърнаха в щастлива птица, 
махах, махах глупаво с крилата,
но от хилядния удар се събудих.

С болката приятелски по рамото се тупах, 
и гонехме се, като на игра, 
бутах всичко в най-широката фуния, 
но мърсотията преля.

Въпреки това, наивността не ме напусна, 
и пак размахвам глупаво крила, 
изцапана, понаранена,
може този път да полетя.