Слепите очи и глухотата
ме превърнаха в щастлива птица,
махах, махах глупаво с крилата,
но от хилядния удар се събудих.
С болката приятелски по рамото се тупах,
и гонехме се, като на игра,
бутах всичко в най-широката фуния,
но мърсотията преля.
Въпреки това, наивността не ме напусна,
и пак размахвам глупаво крила,
изцапана, понаранена,
може този път да полетя.
© Misteria Vechna All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
