18 mar 2012, 13:16

Най...

897 0 10

Най-силна си, Любов, когато ме болиш 33

със болка – глас камбанен,

и аз градя от рани мост,

за да лекувам...  рани.

 

Кажи къде сгреших, Любов?!

 

Не бях ли предана прислужница

 на твоите капризи?

Кажи, Любов,че съм ти нужна,

за да деля със ближни ризите.

 

И да прогледна точиците на калинките,

 мечти като бръшлян да ме обвият.

  Не ми обръщай гръб, Любов,

а дай ми сили да те пия.

 

На колене те моля, остани!

Със теб да сме до сетен  миг!

Какво, че страшно ме болиш

до сълзи, до стенание, до вик.

 

 Нека от глад и жажда да издъхна,

но от целувките ти да съм сита.

Бъди до мен, Любов, подклаждай

 сърцето ми, да съм честита.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Кънева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво е, Диана!
    И искрено!
    Поздрави!
  • Благодаря! Честита пролет!
  • Бъди благословен,Христо!
  • Диана, ако нещо ме впечатли, това не е стихотворението ти, което за мен си е една необработена чернова, а твоята реакция спрямо направените от Nelsan (Нели Вангелова) аргументирани забележки. Аз не съм й адвокат, нито пък тя има нужда от такъв, така че го приеми само като мое лично мнение.
    Вместо да огледаш написаното от теб от всички страни и то като чуждо и да прерадиктираш евентуални, волно или неволно допуснати грешки, ти едва ли не реагираш като настъпена пепелянка, дори стигна дотам, че на бърза ръка проанализира и оцени цялото творчество на опонента си, използвайки куп думи и епитети, без да дадеш дори и един конкретен пример. Пропуски има и при най-добрите, но когато става въпрос за конкретна твоя творба, не прибягвай до отдавна протрит от ползване способ – излизане от конкретната тема.
    Какво значи: „ние сме длъжни да проявим мъдрост и поносимост към това,което"не одобряваме".? Излиза, че не само няма нужда от никакви забележки и критични коментари, но са и нежелани. С други думи или хвалби или нищо! Тук не става въпрос за линчуване на автора, но ако от написаното, след известни корекции, може да се получи наистина чудесна творба, или пък ако то си е истинска плява и никакви корекции не биха го оправили, пак ли трябва да се мълчи? Значи да си припомним древната латинска сентенция: „Qui tacet, consentire videtur. - Мълчанието е знак за съгласие.“ И до какво ще доведе това мълчание, освен до помпане на изкуствено самочувствие. Все пак това е мерена реч и ако на някого не му се харесват задължителните правила и изисквания, тогава да пише проза.
  • Диана, ако имаш забележки и критики към мои произведения, можеш да го направиш под конкретното произведение. Винаги съм отворена към съвети и мнения, когато са аргументирани. Не съм искала "да ти подръпвам ушите" или да блесна като литературен критик. Но не мога да подминавам и забравям неща, които не ми харесват. Обаче не съм и от тия, които само ръкопляскат и раздават целувки и прегръдки. Но тъй като явно ти не понасяш критика, аз прекратявам дискусията.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....