18 mar 2012, 13:16

Най...

898 0 10

Най-силна си, Любов, когато ме болиш 33

със болка – глас камбанен,

и аз градя от рани мост,

за да лекувам...  рани.

 

Кажи къде сгреших, Любов?!

 

Не бях ли предана прислужница

 на твоите капризи?

Кажи, Любов,че съм ти нужна,

за да деля със ближни ризите.

 

И да прогледна точиците на калинките,

 мечти като бръшлян да ме обвият.

  Не ми обръщай гръб, Любов,

а дай ми сили да те пия.

 

На колене те моля, остани!

Със теб да сме до сетен  миг!

Какво, че страшно ме болиш

до сълзи, до стенание, до вик.

 

 Нека от глад и жажда да издъхна,

но от целувките ти да съм сита.

Бъди до мен, Любов, подклаждай

 сърцето ми, да съм честита.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Кънева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво е, Диана!
    И искрено!
    Поздрави!
  • Благодаря! Честита пролет!
  • Бъди благословен,Христо!
  • Диана, ако нещо ме впечатли, това не е стихотворението ти, което за мен си е една необработена чернова, а твоята реакция спрямо направените от Nelsan (Нели Вангелова) аргументирани забележки. Аз не съм й адвокат, нито пък тя има нужда от такъв, така че го приеми само като мое лично мнение.
    Вместо да огледаш написаното от теб от всички страни и то като чуждо и да прерадиктираш евентуални, волно или неволно допуснати грешки, ти едва ли не реагираш като настъпена пепелянка, дори стигна дотам, че на бърза ръка проанализира и оцени цялото творчество на опонента си, използвайки куп думи и епитети, без да дадеш дори и един конкретен пример. Пропуски има и при най-добрите, но когато става въпрос за конкретна твоя творба, не прибягвай до отдавна протрит от ползване способ – излизане от конкретната тема.
    Какво значи: „ние сме длъжни да проявим мъдрост и поносимост към това,което"не одобряваме".? Излиза, че не само няма нужда от никакви забележки и критични коментари, но са и нежелани. С други думи или хвалби или нищо! Тук не става въпрос за линчуване на автора, но ако от написаното, след известни корекции, може да се получи наистина чудесна творба, или пък ако то си е истинска плява и никакви корекции не биха го оправили, пак ли трябва да се мълчи? Значи да си припомним древната латинска сентенция: „Qui tacet, consentire videtur. - Мълчанието е знак за съгласие.“ И до какво ще доведе това мълчание, освен до помпане на изкуствено самочувствие. Все пак това е мерена реч и ако на някого не му се харесват задължителните правила и изисквания, тогава да пише проза.
  • Диана, ако имаш забележки и критики към мои произведения, можеш да го направиш под конкретното произведение. Винаги съм отворена към съвети и мнения, когато са аргументирани. Не съм искала "да ти подръпвам ушите" или да блесна като литературен критик. Но не мога да подминавам и забравям неща, които не ми харесват. Обаче не съм и от тия, които само ръкопляскат и раздават целувки и прегръдки. Но тъй като явно ти не понасяш критика, аз прекратявам дискусията.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...