Mar 18, 2012, 1:16 PM

Най... 

  Poetry » Love
723 0 10

Най-силна си, Любов, когато ме болиш 33

със болка – глас камбанен,

и аз градя от рани мост,

за да лекувам...  рани.

 

Кажи къде сгреших, Любов?!

 

Не бях ли предана прислужница

 на твоите капризи?

Кажи, Любов,че съм ти нужна,

за да деля със ближни ризите.

 

И да прогледна точиците на калинките,

 мечти като бръшлян да ме обвият.

  Не ми обръщай гръб, Любов,

а дай ми сили да те пия.

 

На колене те моля, остани!

Със теб да сме до сетен  миг!

Какво, че страшно ме болиш

до сълзи, до стенание, до вик.

 

 Нека от глад и жажда да издъхна,

но от целувките ти да съм сита.

Бъди до мен, Любов, подклаждай

 сърцето ми, да съм честита.

 

© Диана Кънева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хубаво е, Диана!
    И искрено!
    Поздрави!
  • Благодаря! Честита пролет!
  • Бъди благословен,Христо!
  • Диана, ако нещо ме впечатли, това не е стихотворението ти, което за мен си е една необработена чернова, а твоята реакция спрямо направените от Nelsan (Нели Вангелова) аргументирани забележки. Аз не съм й адвокат, нито пък тя има нужда от такъв, така че го приеми само като мое лично мнение.
    Вместо да огледаш написаното от теб от всички страни и то като чуждо и да прерадиктираш евентуални, волно или неволно допуснати грешки, ти едва ли не реагираш като настъпена пепелянка, дори стигна дотам, че на бърза ръка проанализира и оцени цялото творчество на опонента си, използвайки куп думи и епитети, без да дадеш дори и един конкретен пример. Пропуски има и при най-добрите, но когато става въпрос за конкретна твоя творба, не прибягвай до отдавна протрит от ползване способ – излизане от конкретната тема.
    Какво значи: „ние сме длъжни да проявим мъдрост и поносимост към това,което"не одобряваме".? Излиза, че не само няма нужда от никакви забележки и критични коментари, но са и нежелани. С други думи или хвалби или нищо! Тук не става въпрос за линчуване на автора, но ако от написаното, след известни корекции, може да се получи наистина чудесна творба, или пък ако то си е истинска плява и никакви корекции не биха го оправили, пак ли трябва да се мълчи? Значи да си припомним древната латинска сентенция: „Qui tacet, consentire videtur. - Мълчанието е знак за съгласие.“ И до какво ще доведе това мълчание, освен до помпане на изкуствено самочувствие. Все пак това е мерена реч и ако на някого не му се харесват задължителните правила и изисквания, тогава да пише проза.
  • Диана, ако имаш забележки и критики към мои произведения, можеш да го направиш под конкретното произведение. Винаги съм отворена към съвети и мнения, когато са аргументирани. Не съм искала "да ти подръпвам ушите" или да блесна като литературен критик. Но не мога да подминавам и забравям неща, които не ми харесват. Обаче не съм и от тия, които само ръкопляскат и раздават целувки и прегръдки. Но тъй като явно ти не понасяш критика, аз прекратявам дискусията.
  • Мила Нели,очаквах,че след като и двете изразихме себе си чрез коментари, няма да е необходимо да се добави друго.Но се оказа,че не е така. Осмислих новия ти текст и въпреки че възгледите ни са противополюсни, си позволявам да разкрия по-задълбочено мнението си.Участвувам в "Откровения"заради любовта към литературното творчество.С удоволствие чета авторите и печатам свои творби.Зная,че не винаги и от всички съм "харесвана".И аз не винаги и всичко"харесвам".Но това е съвсем естествено и говори за съвършенството на света.В него трябва да има всичко,за да е такъв.Ако нещо ме възхити,ако нещо ми допадне, отразявам го.Ако ли не,просто подминавам и забравям.Защото аз съм автор и читател,а не литературен критик,който иска да блесне като "подръпне ушите" на автора.Даже съм и против бележкарството и въведената ученическа система на оценяване с бележки.Във всяко творчество има върхови пикове и спадове от гледна точка на стандартните,унифицирани представи за това изкуство.Но и най-слабото произведение може така да докосне сърцето дори на един човек и да промени живота му.Да го накара да открие някаква истина,която дълго е търсил и чакал.Даже заради тоя единствен, ние сме длъжни да проявим мъдрост и поносимост към това,което"не одобряваме".Реших да надникна,Нели,във твоите творчески изяви, за да добия представа за теб като автор.Намерих ученически наивинитет,грохнали от употреба рими,епитети и метафори,банално представена философия,неточности в психологически план и др.Има и прекрасни неща.Не това обаче е целта на посланието ми.Тя е да имаме позитивно отношение към живота,част от който е и нашият литературен сайт,да се обичаме,подкрепяме и ценим,защото това е смисълът.Поздрави-Диана
  • Не говорех само за ритъма. Ритъмът в стихтворението ти не е най-определящото нещо. Още повече, че това не е точно класически стих. Говорех за това, че в началните куплети ти си себе си, истинската. А точно в последните два куплета се опитваш да култивираш думите. Толкова са предвидими, толкова познати, такива думи могат да се прочетат в още хиляди стихотворения. Не подхождат на силното начало, не мисля, че и на теб ти подхождат толкова изтъркани думи. Между другото, най-много ми харесаха точиците на калинките. Поздрав!
  • Mила ми Нели,щастлива съм,че една моя съгражданка отдели време и прояви внимание към словесно-образното ми дете.Благодарна съм ти и за изразеното мнение.Бих желала да ти споделя,че и аз съм запозната със видовете стихотворен ритъм и различните му видове-хореичен,ямбов,дактилен,амфибрахиен и анапестов.Зная и силабическото,силабо-тоническото и тоническото стихосложение.Но преди всичко аз съм вярна на своите чувства и се старая да дам воля на тяхното изразяване.Ако ги поставя в рамките на измислените технико-литературни догми и правила рискувам да изгубя самата себе си.А за мен е най-важно свободата и спонтанността на отприщената емоция.Там е първичната красота и истината.Другото е култивиране и канализиране,дресура на мисълта.Пример за поетична еволюция е белия стих.Трябва ли да чакаме някой да съобрази нещо ново,за да му подражаваме?!Ето,такава е моята гледна точка!Сърдечни поздрави-Диана
  • Започваш добре и последните два куплета просто развалят стихотворението. Особено последният, който се различава от другите и заради промяната на ритъма. Това е моето мнение. Успех!
  • Бъди честита! Любовта е всичко!
    Поздрав, Диана!
Random works
: ??:??