Най боли, когато си отива
усмивката от твоето лице,
за любовта сърце изстива
и протягаш в нищото ръце.
Най боли, когато те предава
доскоро най-голямата любов
и тръгваш със душа жарава
по път трънлив и нов.
Най боли, когато пламък,
огрявал твоето лице,
угасне и душата стане
като на птица ненужното перце.
© Мария Вълканова Todos los derechos reservados