ruba (Руми Бакърджиева) ruba (Руми Бакърджиева)
24 316
4 jun 2008, 10:32

Най-ценното

  Poesía
876 0 10
 

 На Ели

 

Нямаше я днешната посока

в мислите и в моите мечти,

но съм тук по волята на Бога

нищо, че понякога боли...

Тръгнаха си радости и хора,

свършиха се свежи смехове...

позабравих много телефони

и адреси,

даже градове...

Но получих обич и надежда

в погледа на своите деца

и в душата ми покълна нежност,

без да мога да я обясня...

 

Времето отнема

и лекува...

Времето раздава

и твори...

 

Винаги най-ценното остава

и сред него

ето,

че си ти...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Ена (Елена Гоцева)
    Ена (Елена Гоцева)
    Твориш поезия, страшно близка до душата ми!
    Сякаш виждаш в нея... и разбираш това, което виждаш..
    Благодаря ти!
  • Ивана59 (Иванка Гичева)
    Ивана59 (Иванка Гичева)
    Поздравления,Руми!
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    понякога... харесвам ролята на времето...
    когато слага всичко и всеки на мястото му...
    прекрасен стих...за безценното приятелство.
    с обич, мила Руми...за двете ви.
  • genkaivanova (Генка)
    genkaivanova (Генка)
    Руми...толкова болка е минала през главата ти.Случайно се сещам за кое Ели става дума и за подадената и ръка.И посвещението ти ,израз на най-искрени чувства е чудесно.
    Прегръщам те, миличка!!
  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    Много, много ми хареса!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0