На Ели
Нямаше я днешната посока
в мислите и в моите мечти,
но съм тук по волята на Бога
нищо, че понякога боли...
Тръгнаха си радости и хора,
свършиха се свежи смехове...
позабравих много телефони
и адреси,
даже градове...
Но получих обич и надежда
в погледа на своите деца
и в душата ми покълна нежност,
без да мога да я обясня...
Времето отнема
и лекува...
Времето раздава
и твори...
Винаги най-ценното остава
и сред него
ето,
че си ти...
© Руми Бакърджиева Всички права запазени
Сякаш виждаш в нея... и разбираш това, което виждаш..
Благодаря ти!